Цветето на жизнеността
От душевно безразличие… до духовна свежест
„За тези, които усещат, че нямат достатъчно сила, умствена или физическа, да носят бремето на живота. Всекидневието е изпълнено с прекалено много задачи, за да бъдат свършени, въпреки че по принцип успяват да се справят с тях. За тези, които вярват, че някаква част от тялото или душата им трябва да се подсили, за да могат лесно да изпълнят задачите си“. Едуард Бах
Принцип: Обикновеният габър е свързан с душевния потенциал на вътрешната жизненост и духовната свежест. В отрицателното състояние на габър човек се чувства уморен и изтощен, но това е само състояние на духа.
Ключови симптоми: Умора, душевно изтощение като преходно или продължително състояние.
Симптоми в блокирано състояние: Чувство за тежест в главата, умора и отпуснатост. Чувство „като понеделник сутрин“. Главата бучи като след по-продължително гледане на телевизия, продължително четене, или учене, както и след други натоварвания на сетивата. Безсилие и инертност. Сутрин рано се съмнява, че ще се справи с деня, но като навлезе в работата се чувства по-добре. Липсва замах в работата. След продължително боледуване се съмнява, че може вече да се справя, въпреки, че това обективно не е вярно. Не вярва, че може да се захване с нещо без стимулиращи средства, като кафе, чай и други подобни. Ободрява се, когато задачите са интересни и го отвличат от умората. Животът му е твърде организиран и установен от много години и душата му е уморена от това. Сутрин става по-уморен, отколкото е легнал вечерта. Чести явления са натиск или парене в и около очите. Наблюдава се често и слабост на съединителната тъкан, поради липсата на душевен тонус. Състоянието е често при хора, които произхождат от „стари семейства“.
Потенциал в трансформирано състояние: Бодър дух, ясна и хладна мисъл, намира смисъл в промяната. Сигурен е, че ще се справи със задачите, дори когато изглежда, че надхвърлят възможностите му.
По-подробно: Много чиновници познават чувството, когато рано понеделник звънне часовникът и оповести започването на сивото ежедневие. Предстои еднообразна работна седмица, в която почти няма истинска отговорност, но затова пък има много изисквания. Това са хиляди подробности, за които трябва да се внимава, служебни изисквания, които трябва да се спазват и много несвършена работа. Седмицата се издига като тъмна грамада и изглежда, че силите са недостатъчни, за да се справим с нея. Но в течение на работния ден установяваме, че се справяме доста добре.
Умората на габъра е изтощение, което се получава от едностранно натоварване на духовното ниво при липсващо изравняване на другите нива. Това състояние може да бъде преходно, но може да стане и хронично. Преходно е, когато например студентът месеци наред се е подготвял за изпитите си или когато пациентът е бил принуден поради счупване на кост да пази леглото, като през това време много е чел, размишлявал и планирал. В това състояние на душевна умора той смята, че е още твърде слаб, за да започне с упражнения за раздвижване!
Продължителното състояние на умора при типа на габъра е типично за съвременния благосъстоятелен човек, който повече консумира (гледа, например, телевизия) и твърде малко произвежда. Той „поглъща“ много повече, отколкото може да преработи духовно и сутрин става с натежала глава от леглото. Този полуавтоматичен съвременник изминава живота си по точно определени и утъпкани пътеки, в които и свободното време и почивката протичат под същото вътрешно неспокойствие и напрегнатост. Външно може би се случва сравнително много, но вътрешно – твърде малко. Парализира се душевният тонус.
Интересното е, че умората от типа на габъра изчезва като пометена, когато се случи нещо по-различно, изтръгва тези хора от рутината и ги пренася в други сфери.
Недоразумението в отрицателното състояние на габъра се крие в често материалистично ориентираното самоограничение на личността. Тя остава сляпа и глуха за поривите на своето Висше Аз и вместо това застива в удобните за нея привичности. Така тя все повече се откъсва от възможностите за развитие и от всичко, което прави живота истински интересен.
В отрицателното състояние на габър енергийната система на човека е изкарана от равновесие поради едностранчивото пренатоварване на духовното ниво при слабо ангажиране на другите нива. Различните нива не поддържат достатъчно връзка помежду си, обмяната на енергия е смутена, оборотът на енергия е понижен. Резултатът е загуба на енергия.
Чувствителните личности описват енергията на цветовете от габър като освежаващ душ, под който отделните енергийни нива равномерно се съвземат, Габърът дава опора, съзнанието се изяснява, възприятията се оживяват, Висшето Аз отново дава импулси. По този начин отново се установява точната мярка за равновесие между активност и пасивност. Радостта от живота и работата се възвръщат, а с това и увереността в собствените сили.
В диагностиката габърът често се появява заедно с конския кестен. Някои практици препоръчват компреси с габър при уморени и раздразнени очи. Други прилагат габъра външно при отпусната съединителна тъкан. Енергийно- тонизиращото действие на габъра се използва с успех и при рехабилитацията на наркоманите. Накрая трябва да споменем, че есенцията от цветовете на габъра влива нова сила на вехнещи растения.
Трябва да се прави разлика между състоянието на умора от типа на габъра и това от типа на маслината:
- Обикновен габър: умора от ограничен начин на живот, протичаща предимно в нивото на духа.
- Маслина: истинско изтощение чрез пълно изразходване на много нива.
Метхилд Шефер