Цветето на самоувереността
От себеограничение… до себеразгръщане
„За тези, които не се считат за толкова добри или способни като околните. Те очакват провал и усещат, че никога няма да успеят. Затова не рискуват и не полагат достатъчно усилия“ Едуард Бах
Принцип: Лиственицата е свързана с душевното качество на вярата в себе си. В отрицателно състояние на лиственица човек се чувства предварително под нивото на другите.
Ключови симптоми: Очакване на неуспех поради липса на вяра в себе си. Комплекс за малоценност.
Симптоми в блокирано състояние: Човек предварително се чувства по-неспособен от другите. Смята, че не може да постигне това, от което се възхищава у другите. Очаква винаги несполука, убеден е, че няма да успее и затова въобще не се опитва. Колебливост и пасивност поради липса на самоувереност. Прави се на болен, за да не се заеме с определен проблем, фалшива скромност поради липса на вяра в себе си. Чувства се безполезен и безплоден. Децата в това състояние се чувстват в училище като неудачници.
Потенциал в трансформирано състояние: Заема се с проблемите с чувство за реалност. Успява въпреки обратите. Може да преценява трезво положението.
По-подробно: Човек не се съмнява, а е уверен напълно в своята малоценност. И понеже е сигурен, че не може да се справи с определена работа, той изобщо не я започва. С това той се лишава от най-хубавото, което животът може да му предложи: шансът да учи, постоянно да се усъвършенства въз основа на опита, да живее наистина интензивно. Така личността не се разгръща, а постепенно обеднява. Остава чувството на нерешителност и подсъзнателно изживяна тъга по неосъщественото.
Заблуждението в тези случаи почива на това, че личността е привързана твърде много към отрицателния опит от миналото, вместо да се остави да бъде водена от своето Висше Аз с доверие, с разбирането, че успехите и неуспехите са еднакво от полза. За много хора е проблем да разберат докъде се простират техните възможности в живота; при състоянието на лиственица е точно обратното. Тук предварително се приемат и предпоставят точно определени граници. При тях спира всяко по-нататъшно развитие.
Характерите от типа на лиственицата въздействат на околния свят като твърде „разумни“; те привидно логично обосновават защо не могат и не искат някои неща: „като жена аз не бих имала траен шанс в тази област“, „моята диплома за средно образование не е така добра, както при другите“, „наистина желая това, но зная още отсега, че няма да се справя“.
Началата на тези истински комплекси за млоценност се крият още в кърмаческата възраст или даже още по-рано. Често за това са причина отрицателните нагласи на родителите, които детето е приело от тях. Очакването са неуспех действа като програмиране, което се засилва след всеки нов провал и заедно с това подготвя следващата несполука. Един дяволски порочен кръг.
Аналогично на по-фината структура на лиственицата, хората, които се нуждаят от нея, са душевно деликатни и не винаги имат сила и решителност за противопоставяне срещу това отрицателно програмиране на тяхната личност. За съжаление, защото те обикновено са способни колкото другите, а често и по-способни от тях.
Един типичен пример: Заместничката на един от завеждащ отделите в голям търговски концерн проявява с течение на годните повече способност от своя шеф. Когато се освобождава шефското място в друг подобен отдел, колегите й я съветват да се кандидатира за него. Тя отказва под предлог, че има секретарско образование, което няма никакво значение при постигнатата от нея квалификация. Едновременно с това, тя разказва за своя приятелка, която при аналогичен случай е направила решителната стъпка и е постигнала успех. Това не е завист (типа на джела), нито е огорчение (типа на жълтата върба), а само скромност, която пред колегите изглежда неоправдана, фалшива скромност, прикриваща неосъзнатия копнеж за лично разгръщане.
Енергията на лиственицата помага за освобождаването на самоограничаващите, фиксирани представи на личността и за осъществяването на неизползваните способности. Изведнъж човек може да види по-свободно нещата и да обсъди различни възможности. Пристъпва към действието със съзнанието, че изходът може да бъде положителен или отрицателен, без да се преувеличава значението на двете възможности. Изявлението „аз не мога“ изчезва от репертоара. Нещата се анализират критично, но при положително отношение, с което се овладява почти всяка ситуация. Развива се съвсем човешко отношение към проблемите, в което личното аз е точно балансирано.
Лиственицата се прилага в практиката както продължително, така и при временни смущения на съзнанието за личното аз. Успешно се използва, например при изпити, при развод, когато самочувствието на двете страни е силно накърнено, при деца, които са плахи и искат мама и татко да свършат всичко вместо тях. Някои практици съобщават за добри резултати и при лечението на алкохолици, които „пият, за да забравят, че не са толкова способни както другите“, а освен това и при лечението на смущенията в потентността, при които е типично поведение на очакване за нов неуспех.
Метхилд Шефер