Цветето на смелостта
От страх от света… до доверие в света
„За тези, които изпитват страх от нещо, което може да бъде описано – болест, болка, нещастни случаи, бедност, тъмнина, самотност, лош късмет, т.е. страховете от всекидневието. Тези хора тихо и потайно носят товара си и не говорят доброволно с останалите за него.“ Едуард Бах
Принцип: Капковият мимулус е свързан с душевните качества на смелостта и доверието. В отрицателното състояние на мимулус са налице страхове, които трябва да бъдат преодолявани.
Ключови симптоми: Специфични страхове, които пациентът може да назове. Плахост, боязливост, страх от живота и света.
Симптоми в блокирано състояние: Плахост, въздържаност, физическа чувствителност. Страхува се от известна ситуация, но пази страховете за себе си. Изпитва отделни, специфични страхове и „фобии“, като страх от студ, от тъмнина, болест и болка, заболяване от рак, страх от смъртта, от бъдещето, от злополука, от загуба на приятели, от паяци, мишки, кучета и т.н. Страхът може да обхване телефонирането, новите ситуации; страх пред широки пространства, от сцената, от болницата и т.н. Свръхчувствителност от всякакъв вид, например към студ, шум, висок говор, ярка светлина, силни миризми, пререкания, заговаряне от непознати и т.н.
Вътрешно напрежение в резултат на страхливостта, временно смущения в говора, заекване, нервен смях, нервно непрекъснато говорене. Лесно се изчервява. Страхува се от самотата, но въпреки това в обществото е плах и нервен. Изпитва собствен страх от съпротива или несполука. Присъствието на околните го изморява. Проявява свръхпредпазливост при оздравяването: например не смее да помести счупения крайник след зарастването му. Лесно се разболява, ако е изправен пред проблеми, които му вдъхват страх.
Кърмачетата се разплакват сутрин, веднага след събуждането си, без видима причина. Децата се вкопчват страхливо за майката – особено при попадане между повече хора, в тъмни помещения и стълбища, при среща с куче и т.н.
Потенциал в трансформирано състояние: Фин и чувствителен приятел. Превъзмогнал е страховете си и може да гледа на живота и света със спокойна увереност. Притежава лична смелост и влага разбиране в проблемите на другите, които са в същото положение.
По-подробно: Хората в състояние на мимулус имат страхове от нещо определено, като например страх от ескалатори, страх от раково заболяване, от зъболекарски инструменти, от посещение на гости. Те сами никога не говорят за това, но ако ги запитаме пряко, споделят нови и нови опасения: не смеят да останат сами, страхуват се от змии и т.н. Списъкът може да продължи до безкрайност и обхваща всички форми на първичните човешки страхове от прастари времена насам.
Някои експерти по системата на д-р Бах смятат, че страховете от типа на мимулуса са остатъци от първичния страх на новороденото от грубия свят и от живота във физическото тяло. Кърмачето от типа на мимулуса започва да плаче след събуждането си, без видима причина, като с това ясно показва колко болезнено е потапянето във физическата реалност. Хората в отрицателно състояние на мимулус споделят понякога, че съществуването им на този свят е тежък товар, и че те често изпитват желание просто да се оттеглят от него.
Силно подчертаните типове на мимулуса често са деликатно устроени или имат други външни черти на финес. Някои от тях приличат на оживели порцеланови кукли. Други са наричани от близките си „зайчета“, защото винаги трябва да бъдат малко предпазвани. Тяхната висока телесна чувствителност ги кара при общуване с околните лесно да се изчервяват, да се запъват или гласът им внезапно да стане дрезгав. Други говорят непрекъснато, смеят се нервно или имат вечно влажни ръце.
Има хора, които външно лесно превъзмогват отрицателното състояние на мимулус и се представят пред околните като открити и силни. Едва при по-внимателно вглеждане забелязваме, че те всъщност са по-скоро въздържани и чувствителни и дълбоко вътре в себе си не желаят да имат много работа с този свят. Тази черта често е добре изразена при хора на изкуството, музиканти, артисти, художници.
В отрицателно състояние на мимулус човек има „затруднения с множеството“. Той мери по-фино и преди всичко може да понесе по-малко от другите съвременници: по-малко шум, по-малко ярка светлина, по-малко количество храна, по-малко дейности. В състоянието на мимулус човек е свръхчувствителен към много от явленията на околната среда, чувства се като колибри сред ято от гарги. Много хора от този тип се разболяват, ако бъдат подложена на по-силен натиск. Тогава те получават „своето главоболие“, „своите оплаквания от мехура“, склонни са да се пазят дълго след заболяването и така да удължават периода на излекуването. Характерите от типа на мимулуса се проявяват поради чувствителността си обикновено миролюбиво, и ако понякога избухват, то това не е много силно. Тогава създават в околната среда впечатлението на ядосана пеперуда.
Хората, които се нуждаят много от мимулус, трябва да научат две основни неща. Първото от тях е да свикнат да живеят със своята конституция, която всъщност е нещо ценно. Това означава също и да се оттеглят от време на време на спокойствие, при това без чувство на вина, за да попълнят жизнените си запаси и да дадат почивка на нервната си система. Важно е да разполагат с отделна стая. Освен това хората от този тип трябва в душата си да анализират явлението на страха, за да стигнат до разбирането, че мислите за страха, както всички мисли, могат да се материализират; всяка мисъл засилва предишните представи, свързва все повече енергия и приковава човека все повече към неговите страхове.
„Вие се страхувате от света, но бъдете утешени, защото аз превъзмогнах света.“ Тази мисъл от Новия Завет е ключа към положителното състояние на мимулус. Докато личността мери със светски мащаби, тя постоянно ще се сблъсква с конкретни страхове. Ако обаче тя се остави да бъде ръководена от законите на своята душа, отхвърли своята светска ограниченост и се обърне повече към всеобщото цяло, ще може и да превъзмогне света, т.е. ще преодолее страховете си.
Чрез употребата на мимулус човек се освобождава от своите страхове и опасения и отново намира пътя към истинската си същност. Той разбира, че страхът е преди всичко духовен проблем, с който трябва да се справи чрез духовни средства. Така превъзмогва своите страхове и със своя фин хумор и отзивчивост може да помага и на други в подобно положение.
Ако при диагнозата се установи мимулус, трябва в разговора няколко пъти да се назове изрично конкретния страх и да се подчертае, че мимулусът ще помогне за отстраняването му. Ако той действително изчезне в хода на лечението, заедно с него се отстраняват и някои други страхове, както показва опитът.
Необходимо е да посочим разликата в страховете при обикновения жълтак, трепетликата и мимулуса:
- Жълтак : остри страхови състояния, които имат обективни причини.
- Трепетлика: неясни страхове, които пациентът не може точно да определи.
- Мимулус: прекомерен страх от определени конкретни неща.
Метхилд Шефер