Цветето на автономията
От симбиоза… до независимост
„За тези, на които им е трудно да не са загрижени за останалите хора. Често се притесняват не за себе си, а за близки хора и страдат дълбоко, че нещо лошо може да им се случи“. Едуард Бах
Принцип: Червеният конски кестен е свързан с душевните потенциали на грижата и обичта към ближния. Характерно за състоянието на червен конски кестен е силната енергийна връзка между два индивида.
Ключови симптоми: Прекалени грижи и страхове за другите.
Симптоми в блокирано състояние: Силна вътрешна обвързаност с други обичани личности. Свръхзагриженост за сигурността на другите ( деца, партньори ), без страх за себе си. Непрекъснато мисли за грешките на другите, живее с техните проблеми, като че ли са негови собствени. Страхува се, че нещо ще се случи на близките му, ако закъснее. Съмнява се, че зад безобидните оплаквания на роднините му може да се крие сериозно заболяване. Когато нещо се развива добре, си представя колко лоши неща биха могли да се случат. Човек в това състояние никога не може истински да се отдели от определена личност. Родителите постоянно предупреждават децата си да внимават.
Потенциал в трансформирано състояние: Хората в това състояние придобиват способността да предават в трудни ситуации положителни мисли за сигурност, здраве и смелост на другите. Те могат и отдалеч да насочват и повлияват положително другите. В критични ситуации запазват контрол душевно и физически.
По-подробно: Хора, които често се нуждаят от червен конски кестен лесно се присъединяват към други хора и характери и притежават силна излъчваща способност. Енергийно те са силни предаватели. Хора, които са им присърце, близки, деца, приятели, могат да разкажат много за това.
Хората от този тип се грижат по алтруистичен начин за другия и се страхуват винаги от най-лошото, което може да му се случи. Това са бащите, които нощем не могат да заспят, преди тяхната дъщеря да се върне невредима от кино. Това са майките, които не могат да се успокоят, преди техните възрастни вече синове и дъщери не им се обадят от мястото на отпуската си, че са пристигнали благополучно там. Това са бабите, на които сърцето им спира пред мисълта, че внучето им трябва да пресече някоя оживена улица.
Характерите от типа на червения конски кестен страдат за хората, които обичат и мислят, че другите не забелязват това. Те забравят, че по този начин вредят не само на себе си, но и на тези, за които се грижат. Дори съществува опасност от енергетично привличане на нещата, от които се страхуваме за другите.
Състоянието на червен конски кестен би могло да се опише и като един вид симбиоза, каквато съществува например между майката и кърмачето. За да оцелее, кърмачето е неразривно свързано с майката, а и тя от своя страна живее емоционално чрез него. Но тази зависимост остава да съществува понякога твърде дълго. От това следва задръжка в процеса на развитие и на двете страни, понеже за да функционира симбиотичното състояние, то трябва да се поддържа в равновесие. Ако единият от партньорите поиска да се отдели, то и другият е автоматично засегнат от това.
В Англия е описан случаят на разведена майка и нейния 16-годишен син, който страда от депресия: през време на лечението майката разбира, че несъзнателно „използва“ сина си за задоволяване на своите емоционални потребности. Понеже нейният син е чувствал това подсъзнателно, той все повече и повече се отдалечавал от нея и от действителността в един фантастичен свят. Тогава майката започнала да взима есенция от червен конски кестен. Само след няколко дни синът изпаднал в силна депресия. След това, обаче за пръв път проявил готовност сам да се подложки на лечение, за което не бил съгласен години наред, Чрез червения конски кестен майката успяла да разхлаби симбиотичната връзка помежду им и още същия месец синът за първи път започнал да защищава своите собствени интереси.
Подобни симбиотични връзки съществуват често и в семейните двойки, особено когато има силно излъчване от страна на родителите, например когато съпругата проектира бащините си проблеми към своя мъж. Понякога такива връзки съществуват и между двама души, единият от които отдавна не обитава физическото си тяло, например между загиналия във войната баща и неговия жив син.
В основата си, състоянието на червен конски кестен не е нищо друго, освен една „връзка на погрешно ниво“, на субективно, емоционално, проникнато от страх ниво на личността, вместо да бъде на духовното ниво на Висшето Аз между двама души. В отрицателното състояние на червен конски кестен понятието за любовта към ближния е криво и егоистично разбрано. Човек използва несъзнателно другия като обект, към когото може да проектира собствените ограничаващи мисли и съмнения. В това състояние трябва да се разбере, че „става винаги не така, както мислим“ и че въпреки всичките ни усилия не можем да предотвратим това, което съдбата е определила за даден човек. „Човек предполага, Господ разполага! Нека да му върви на добре! Пожелавам му най-доброто, той ще намери верния път“.
Който мисли така, той е опознал положителната страна на енергията на червения конски кестен и ще забележи с радост, че лично на него, както и на неговия любим човек върви все по-добре. Практикуващите лечители съобщават, че червеният конски кестен често се прилага при хора, които поради професията си (например като медицински сестри или педагогически съветници) трябва силно да се вживяват в проблемите на другите. Червеният конски кестен дава добри резултати и при отбиването на кърмачето – също и по отношение на майката. Той може да се комбинира с обикновения кестен, когато се натрапват тревожни мисли на другите и човек не може да се отърве от тях. Ако хората са обладани от своите пороци и желания, червения конски кестен може да се окаже много ефикасна помощ.
Метхилд Шефер