Цветето на избавлението
През тъмнината… към светлината
„За хора, чието страдание е толкова силно, че изглежда непоносимо – когато умът или тялото сякаш са достигнали границите на поносимостта и е останала само разрухата.“ Едуард Бах
Принцип: Ядливият кестен е свързан с принципа на избавлението. В отрицателното състояние на ядлив кестен човекът е дълбоко убеден, че няма вече надежда за помощ. Д-р Бах пише за кестена: „Това е цветът за мъчителното вътрешно състояние, в което се мисли, че е застрашено съществуването на самата душа, за безнадеждното отчаяние на тези, които смятат, че са достигнали края на своите възможности“.
Ключови симптоми: Най-дълбоко отчаяние. Човек мисли, че са достигнати границите на онова, което човек може да понесе.
Симптоми в блокирано състояние: Човек възприема положението си като безнадеждно и не знае какво да прави. Има чувството, че е достигнал крайните граници на издръжливостта си. Състоянието е гранично – човек се чувства напълно загубен в пълна празнота и изолация. Душевното състояние е изключително критично – „тъмната нощ на душата“. Хората в това състояние не смятат, че е възможно човек да понесе толкова много и мислят, че Бог ги е забравил. Загубена е всяка надежда (по-тежко отколкото при европейския улекс), но това не се показва навън. Човек е убеден, че сега трябва да дойде нещо съвсем ново.
Потенциал в трансформирано състояние: Прозрение, че стои с празни ръце на прага на нови хоризонти. Бил е загубен и сега е намерил отново себе си. Възкръсва като птицата феникс от пепелта. Разпознал е шанса да изживее коренна промяна, започнал е пътя към себе си. Вярва отново, има лични причини да вярва в Бога.
По-подробно: От гледна точка на силата на страданието, отрицателното състояние на кестена е едно от най-тежките. Но и то не винаги се проявява външно така драматично, както посочихме по-горе, а протича на вътрешни нива, които до голяма степен остават неосъзнати от засегнатия. Това отрицателно състояние е онзи момент, в който личността остава съвсем сама с опрян до стената гръб и се чувства напълно безпомощна и беззащитна, като пиленце, изпаднало от гнездото си. Човек виси в нищото между небе и земя, като парашутист, който не може да отвори парашута. Той се е борил без да се оплаква и смело се е надявал, но сега вече е на края и е с празни ръце. Няма вчера и утре, има само празно и отчаяно настояще. Човекът е убеден, че часове само го делят от срутването на бента.
Отрицателното състояние на кестен е час на истината, на най-силната конфронтация на личността със себе си, на последния й опит да се противопостави и защити срещу решаващо вътрешно преобразяване. Това е нощта, без която не може да дойде денят. Силата на страданието изглежда надхвърля човешките възможности, границите на издръжливост са разтеглени до крайност. Това става, за да се разчупят всички стари структури на личността и да бъдат отхвърлени, за да направят място за нови измерения на съзнанието.
Кестенът полага винаги начало на решителни стъпки на развитие, като например избавлението от дългогодишно разрушително партньорство. Често състоянието на кестен стои като пазител на прага в началото на истинско духовно развитие. Човекът разбира, какво значи да си сам и че само след това отхвърляне ще може да намери пътя към друго ниво на съзнанието и дори към Бога. Той разбира, че му се отнема всичко, за да може с празни ръце да поеме новото, което идва към него; че трябва да се пожертва изцяло, за да може да се роди напълно обновен.
В Библията пише: „когато нуждата е най-голяма, Божията помощ е най-близко“ – това описва много добре действието на кестена. Положителното състояние на кестен е състоянието на упование на Бога, въпреки най-тежките вътрешни противоречия, моментът, в който се изслушват молбите за помощ и могат да станат чудеса. Кестенът помага да се преминат болезнените фази на преобразяване, без да пострадаме от това.
Хората в отрицателно състояние на кестен винаги се стараят, също както при камшик, да скрият своето вътрешно отчаяние от своите близки. Те дори и в моментите на най-тежка депресия никога не стигат до идеята да приключат с всичко – за разлика от джанката. Затова на практика не винаги е лесно да се разпознае отрицателното състояние на кестен. Характерни указания за това са изказванията от типа на: „изчерпах всичките си възможности“ или „вече не зная, какво ще стане по-нататък“.
Истински характери от типа на кестена не се срещат често. Развитието на подобни хора обикновено е белязано от изключителни външни събития, които се преживяват от тях не винаги със страдание, но се възприемат по правило с изключителна дълбочина.
Метхилд Шефер