Цветето на жаждата за живот

От примирение… до отдаденост

„За тези, които без видима причина се примиряват с всичко, което се случва. Те просто се носят през живота, като го приемат такъв, какъвто е. Те не полагат никакво усилие да подобрят нещата и да намерят малко радост около себе си. Предали са се в борбата с живота, без да се оплакват.“         Едуард Бах

Принцип: Шипката е свързана с душевните потенциали на предаността и вътрешната мотивация. В отрицателното състояние на шипка принципът на предаността е разбран погрешно и се изживява отрицателно.

Ключови симптоми: Безучастие, потиснатост, примирение, вътрешно капитулиране.

Симптоми в блокирано състояние: Предава се вътрешно, въпреки че външните обстоятелства не са толкова безнадеждни или отрицателни. Пълна загуба на радост от живота и на вътрешен подтик, поради неосъзнати отрицателни преценки. Не прави нищо, за да промени живота си в положителна насока. Примирява се със съдбата си, приема я такава, каквато е, например несполучлив брак, незадоволителна професия, хронично заболяване и т.н. Вярва, че е наследствено обременен. Чувство на тъга, постоянна досада, равнодушие и вътрешна празнота. Не се оплаква, защото приема състоянието си за нормално. Отпуснатост, пълна липса на енергия, вегетиране. Говори с безизразен глас.

Потенциал в трансформирано състояние: Всеки ден изпитва нов интерес към живота. Изпълнява ежедневните си задължения без чувство на досада. Следва с радост своите вътрешни жизнени интереси. Живее с чувството за вътрешна свобода и гъвкавост.

По-подробно: Вместо да живее с радост и да се отдаде па задачата в рамките на висшето единство, човекът в отрицателно състояние на шипка възприема поведение на отрицателно очакване. Това недоразумение произлиза често от първите дни на живота или идва от предишни форми на съществуване. То обуславя цялостно потискане на собствената инициатива, апатичен отказ спрямо вътрешния и външен живот. Кърмачето, което часове наред плаче за майка си, накрая губи надежда, че тя ще се върне и ще утоли глада му. То се предава на съдбата си с чувството на изоставеност и безнадеждност. Интересът към живота се загубва и остава само едно вегетиране без енергия.

Хората, които се нуждаят от шипка, често изглеждат доста зле, като растения, които вехнат. Те отдавна вече са преминали през депресията, капитулирали са и са се примирили със съдбата си. Те вярват, че обстоятелствата около тях не могат да се променят – тяхното хронично заболяване, несполучливият им брак или незадоволителната професия. Изобщо не вярват, че за тях нещо може да се промени. „Това е семейна черта!“, „трябва някак да живея с това!“, „за мене всичко вече е отминало!“. ‘Подобни изявления не могат да се възприемат от околните им, понеже обстоятелствата никак не са толкова отрицателни.

Хората в отрицателно състояние на шипка са досадни, но създаващи напрежение партньори, защото тяхната потиснатост и безучастност действат угнетяващо върху всички околни. Някои лечители означават състоянието на шипка като „душевна анемия“, понеже личността не е в състояние да приеме и трансформира в себе си космическата жизнена енергия.

Не винаги отрицателното състояние на шипка е така явно, както беше описано по-горе. Ако то протича на по-скрити нива, може да се прояви под формата на компенсаторна свръхактивност, каквато понякога наблюдаваме при така наречените преуспяващи мениджъри.

Човекът, който взима есенция от шипка, чувства постепенното събуждане на жизнените сили в себе си и започва нов живот. Освободен от потиснатостта си, той придобива все повече вкус към живота.

Шипката се прилага продължително време, но се е оказала полезна и при кратковременни състояния на понижена енергия, например по време на психотерапия, при отслабване на жизнените сили поради твърде голямо сексуално изразходване, както и след усилена работа по изграждане на собствената личност.

Ето й разликата в безнадеждността при състоянията на шипка и европейски улекс:

• Шипка: живее в парализирано безразличие, не се надява на нищо, пълна пасивност.
• Улекс: имал е надежди, но сега е отчаян, защото смята че напълно ги е загубил. Вътрешно е малко по-активен, отколкото при шипката.

Необходимо е да се прави разлика между примирението в състояние на кестен и шипка:

• Ядлив кестен: смята, че е достигнал границите на издръжливостта си и стои непосредствено пред границата на отчаянието, но все още не се е предал.
• Шипка: примирил се е с това, че е преминал границата. Вътрешно се е предал частично или изцяло. По-пасивен, отколкото при кестена.

Метхилд Шефер